Цените в еврозоната падат за първи път от юни 2021 г.

Цените в еврозоната падат за първи път от юни 2021 г.

Причината е в цените на енергията, но все още e твърде рано да се празнува.

Инфлацията в еврозоната се понижи за втори пореден месец през декември благодарение на охлаждането при цените на енергията. Въпреки глътката свеж въздух, анализаторите не очакват това да предизвика промяна в тона на Европейската централна банка, пише CNBC.

Общата инфлация, която включва разходите за храна и енергия, достигна 9.2% на годишна база през декември, показват данните на Евростат. За сравнение, през ноември тя бе 10.1%. Декемврийското понижение е първото леко свиване на цените от юни 2021 г.

Икономиката на еврозоната бе подложена на огромен натиск след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. В резултат на това разходите за енергия и храни скочиха през миналата година. В опит да се пребори с нарастващите цени Европейската централна банка увеличи лихвените проценти четири пъти през 2022 г. и каза, че е вероятно да продължи да го прави и тази година. Основната лихва на банката в момента е 2%.

Въпреки признаците за по-нататъшно намаляване на инфлацията според анализаторите е твърде рано да се празнува, като те не очакват обрат в поведението на централната банка.

Лихвените проценти ще стигнат до 3% и вероятно ще трябва да се задържат през цялата година, дори когато рецесията става все по-очевидна“, коментира Хетал Мехта от Legal & General Investment Management пред CNBC.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард демонстрира твърда позиция през декември, когато заяви с остър и яростен тон:

Ние не се въртим, не се колебаем, ние показваме решителност“.

Членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало коментира тази седмица, че лихвените проценти може да достигнат своя връх през лятото.

През декември ЕЦБ каза също, че ще започне да намалява баланса си от март с темп от 15 милиарда евро на месец до края на второто тримесечие. Тази стъпка също се очаква да помогне за справянето с инфлационния натиск в региона.

В края на миналата година Европейската централна банка прогнозира среден процент на инфлация от 8.4% за 2022 г., 6.3% за 2023 г. и 3.4% за 2024 г. Тя даде заявка, че ще работи за обща инфлация от 2%.

По-рано тази седмица данните от Германия също показаха спад на инфлацията до 8.6% през декември, след като достигна 10% месец по-рано. Според Карстен Бжески, глобален ръководител на макросектора в ING Германия, тези числа

все още не са облекчение, а само напомняне, че инфлацията в еврозоната все още е феномен (в отговор) на цените на енергията“.

Разходите за енергия в Европа намаляха през последните месеци. Природният газ например се търгуваше за около 72.42 евро за мегаватчас в петък – драстично по-ниско от пиковите 349.90 евро за мегаватчас през август.

Енергията остана най-мощният двигател на инфлацията и през декември, но все пак се отдръпна от предишните нива. Разходите за енергия са спаднали от 34.9% през ноември до приблизително 25.7% през декември, според последните данни.

ЕЦБ не може и няма да основава политическите си решения на силно променливите цени на енергията. Вместо това,  според нас, централната банка ще повиши лихвените проценти на следващите две срещи с общо 100 базисни пункта“, посочи Бжески в бележка.

Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в Pantheon Macroeconomics, също вижда „малко облекчение“ в данните за инфлацията, „което ще държи ЕЦБ нащрек в началото на годината“. Той очаква две повишения на лихвените проценти с по 50 базисни пункта през първото тримесечие.

По отношение на националното разпределение, балтийските нации отново регистрират най-високи скокове в инфлацията с ниво от около 20%.

Източник: списание Economic

НОВИНИ

СЪБИТИЯ